Витамин B4

Витамин B4 - Холин:
-участва в белтъчната и липидната обмяна;
-има изразено липотропно действие;
-участва в синтезата на фосфолипидите в черния дроб и осигурява бързото му освобождаване от мастни киселини;
-участва в процесите на кръвотворене и при резорбцията на мастните киселини в червата.
Отнася се към витаминоподобните вещества. Влиза в състава на комплекса холин-фосфатид-лецитин. Биологичната му роля в организма е твърде разнообразна. Притежава силно липотропно действие. Той е източник на специфични, лабилни метилни групи. Участва като структурен компонент на фосфолипидите и ацетилхолина. Като липотропен фактор холинът участва в синтезата на фосфолипидите в черния дроб и осигурява бързото му освобождаване от мастни киселини. При недостиг на Витамин B4 внасян от храната, или при недостатъчната му биосинтеза в организма се забавя образуването на фосфолипиди в черния дроб, задържат се и се натрупват мастни киселини, което води до получаване не чернодробна мастна инфилтрация. Активирането на мастния метаболизъм повишава апетита. Холинът спомага за транспортирането на мастните киселини от черния дроб към съответните мастни депа, и затова приема му без съответната диета и фактори (медикаментозни и физически) подпомагащи окислението на мазнините води до напълняване. При хранене, лишено от холин, се развива цироза на черния дроб, а в некротичните участъци се получава раково израждане. Холинът участва в процесите на преметилиране (пренос на метилни групи), свързано с образуването на метионин, адреналин, метилникотинамид и други съединения. Оказва влияние на белтъчната и липидната обмяна и участва в обезвреждането на редица вредни за организма ксенибиотици. Взема също участие в процесите на кръвотворене, и резорбцията на мастните киселини в червата. Приложението на холина в профилактиката на ксенобиотиците се обуславя от изразените му липотропни свойства, от участието му в регулирането на отлагането на неутралните масти в оранизма, от влиянието му върху холестероловата обмяна, от участието му в структурата на фосфолипидите и в процесите на ацетилиране като ацетилхолин, от действието му като медиатор на нервните импулси. По този начин се обуславя и антисклеротичното действие на холина. Холинът притежава слабо ацетилхолинподобно действие и при бързото му венозно въвеждане може да предизвика възбуждане на М-холинреактивните системи. Това се изразява в колапсоподобни състояния, свързани с понижение на артериалното налягане, брадикардия, а понякога и повръщания. Затова венозното му приложение трябва да се извършва само в клинична обстановка. Физиологичната норма е 500-1500 мг на ден. Може да бъде заменен с метионин или с друг носител на лабилни метилни групи. В естествен вид се среща в: яйчния жълтък, мозък, черен дроб, говеждо месо, риба, пшеничен зародиш, овесени ядки, бирена мая, репички, спанак, гъби. Като хранителна добавка в миналото се е използвал под формата на хлоридна сол, а днес като битартрат (двойна сол на винената киселина). Затова и препоръчваните днес дози са 3-5 гр, защото чистия холин е около 1/8, но пък резорбцията му е значително увеличена като органична сол, а и винената киселина има слабо изразени липотропни свойства. Друга причина за използването на холина под формата на сол е неговата хигроскопичност.